Food, Pinky's Thoughts, Places

Да се срещнем в: The Little Things, София


Може би се разбира от заглавието и ако сте прочетели пилотната статия от новата ми рубрика “Да се срещнем с:” знаете, че с Цвети бяхме в “The Little Things” (ако все още не сте ѝ обърнали внимание, може бързо да стигнете до нея, като кликнете ето тук).

(Моля предварително да ме извините за бедния асортимент от снимки, но на сеъседните две маси, хората изключително неприятно гледаха и обсъждаха, това което правехме всъщност ние. )

Когато поканих Цвети да бъде първият участник в новото ми начинание, я помолих да избере заведение, където би се чувствала най-комфортно и най-уютно. Все пак щях да я “интервюирам”, не трябваше да съществува излишно притеснение. Зачудвайки се тя, каза че няма любимо място, но се сеща за едно, което ѝ харесва – “The Little Things”. “Малките неща” в сърцето на София е едно от първите некомерсиални заведения, което посетих в живота си и смея да твърдя, че трайно остави следа в мен … а явно и на само у мен. Зарадвах се на избора ѝ и бързо се обадих да направя резервация.

Gluehwein

Заведението има профил във facebook, от където намерих телефонния номер. До сега почти винаги съм успявала да запазя маса, като звъня поне ден предварително. Но се е случвало и да няма свободни места, особено ако е топло и искам да седна отвън. Градината е чудесна, супер китна и някак си интимна, но местата са крайно ограничени (странното е, че споделя общо пространство с други заведения, така, че имайте предвид, че трябва да стигнете почти до дъното на градината и да погледнете в ляво,а за самият вход – изкачете няколкото стъпала.) За разлика отвън, къщата вътре е широка и голяма, а масите се простират на два етажа, в няколко стаи. Както Цвети каза “чувстваш се като у дома, но само където чужди  хора се разхождат там”. И да мястото създава типичния за дома уют. Във всяка стая има по не повече от две-три маси, все различни, по стените има рафтове с книги и списания. Като истински аристократичен дом. Можеш спокойно да поработиш, да поговориш или просто да поразмишляваш.

Персоналът е изключително любезен и отзивчив, но смея да твърдя, че разпределението на къщата прави така, обслужването да става малко бавно (предвид отделните стаи и двата етажа).

Пилешка супа за душата

Колкото и консервативно и нетипично за мен, до сега (общо 4-5 пъти) почти винаги съм поръчвала едно и също. Някак си предложенията не ме предразполагаха да експериментирам. За разлика от други заведения от този тип, менюто не ми се струва сезонно (т.е. да се сменя на всеки 3-4 месеца), а ако е така то е само за някои от нещата. За моя най-голяма радост обаче, се предлага лист със специалитети, като сега можехме да изберем, между няколко напитки типични за сезона + ароматна пилешка супа. Ммм тази супа, ще я помня дълго. Обичам супата по-бистра, ароматна и с чисто бяло пилешко месо… без кожи като в детската градина. Та тази тук беше точно такава – мечтаната пилешка супа за кучешкия студ навън. Цвети си поръча и греяно вино, а аз още пазех спомена от коледното парти и за това го карах просто на вода. Нещо нетипично за повечето заведения в София, но напълно нормално за тези извън границата – тук в “The Little Things” носят бутилка с вода, още при настаняването и тя даже не е включена в цената. Това определено прави добро впечатление и някак си те кара да не се чувстваш забравен, чакайки да вземат поръчката ти. Поздравления на “Малките неща”!

Предложение от лятното меню

Менюто като цяло е малко и спретнато. Предлагат се салати, аламинути, паста, специалитети с риба или месо, а десерта … най-хубавата част – всеки път е различен. Това някак ми напомня точно като да отидеш на гости при баба и да я питаш, какъв сладкиш е забъркала този път. За всичките ми посещения в това заведение, никога не е имало един с един еднакъв. Вземала съм бананова торта с нутела, имало е мус от бял шоколад и маскарпоне, а последния път – домашна бисквитена торта с маскарпоне и сладко от круши… ммм, да си оближеш пръстите … и виличката. Започнах малко от вратата за краката с този десерт… ама какво да се направи … хората са го казали “Life is short, eat dessert first”. Цената на тези сладки изкушения е различна, но мисля, че не повече от 6,90 (типична цена за столичната ширина).

Домашна бисквитена торта с маскарпоне и сладко от круши
Do you want some cake?
Yes, please!

Както казах малко са нещата, които съм консумирала в тези  Малки (сладки) неща, едно от тях обаче остава фаворит, а именно тапасите с четири вида дип. Този уикенд ми направи впечатление, че някои от разядките за препечените филийки бяха сменени – към момента те са пилешки пастет, лютеница, катък, крема сирене с риба тон и майонара. Аз лично заложих на лютеницата и пилешкия пастет – бяха много, много вкусни. Останалите неща … не че бяха зле … просто не бяха по-моя розов вкус. Порцията е подходяща за двама, като единствената забележка, която имам към заведението е, че предоставеният хляб е крайно недостатъчен за  количеството дипове. Все пак това е хляб … не T-bone стек.

Тапас с 4 вида дип
Катък и Тон с крема сирене

Друг мой фаворит са пържените картофки, с бекон, краставичка и кашкавал. Всичко любимо в една чиния. За лятото с бира и в градината … ммм дааа, блаженство от класа. Ако има опция за допълнително сосче препоръчвам да се вземе, защото порцията е наистина голяма и много би му ходила. Да направя малко допълнение, картофките са домашни пържени, не от бланшираните, за които каквито и добавки да се слагат, никога не променят пластмасовия вкус. Абеее няма да сбъркате, ако се поглезите в петък след работа с тях 😉

Любимите пържени картофки с бекон, краставичка и кашкавал

Цените са сравнително нормални, но въпреки това салатите са в диапазон 9-13 лева, което според мен е малко множко, ако се предполага, че към тях трябва да се поръча и още нещо за засищане. Аламинутите в менюто представляват брускети, различни видове яйца или картофки на цени между 6-14 лева. Пастата е прясна, а сосовете за всеки вкус – вегетариански или месен – около 13 лева. Морските специалитети са в нормален диапазон до около макс. 20 лева, основното – най-много 16 лева. За двете пилешки супи, греяното вино, тапасите с 4 вида дип и един споделен десерт оставихме 30 лева.

Това уютно място определено заслужава внимание.


Мнението в статията е изцяло лично и неспонсорирано.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *