Pinky's Thoughts

My Pinky Week 9/20

Мило дневниче….

Споделеният дневник е като споделеното пътуване. Ти избираш, дали да се качиш или не. Можеш да попаднеш на готин събеседник, а може и да ти е страшно скучно. Общо взето това се предполага да се случи и тук.

Welcome to my jungle

и се надявам да намерите поне едно полезно нещо за себе си.

Искайки да правя vlog-ове и да показвам един ненагласен и напудрен живот (не критикувам и не искам да обиждам никого) осъзнах, че няма как да си изкарвам камерката тук и там и да снимам. Все пак има места, за които някак не е удачно това да се случи. За сметка на това, винаги имам лист хартия и химикал или най-малкото телефон под ръка, на които мога да запиша моментните си мисли.

Не искам да правя масово съдържание. Не искам да правя неща, за да се харесвам. И за съжаление все повече разбирам, че всичко, което се опитвам да правя е именно заради това. Слагам край! Блогът е мой, инстаграмът е мой и ако на някой не му харесва нека Unfollow-не, остави своя коментар, било то положителен или отрицателен, но нека не stalk-ва и коментира тайно (разбирайте лицемерно). Let’s be real unicorns and share <3

Та миналата седмица научих нещо много важно и това ще да бъде мега-гига важният урок от 9/20 блог поста на еднорога-котка Поля <3

Никога, ама никога, никога, никога недей да се притесняваш да поискаш/кажеш това, което смяташ, че ти се полага/мислиш.

  • Недей да се притесняваш да си поискаш рестото от бакшиша, който иска да си спре 3 лева, защото “нямал дребни”.
  • Недей да се притесняваш да се оплачеш на сервитьора, че нещо не е наред, с поръчката, храната обслужването и каквото и да е (в частност, когато мениджърите на Happy, дойдат да те питат, “дали всичко е наред с поръчката ти”, винаги си с пълна уста и какво да кажеш, само кимаш от куртоазия, че да не плювнеш някой калмар)
  • Недей да мълчиш на гаджето си, че ти е писнало да ходиш след неговите чорапи, дрехи, чаши и боклуци, които оставя или мамка му, питай го, защо се държи по начин, който е странен за теб;
  • Недей да се притесянваш да поискаш по-висока заплата, когато си мислиш, че заслужаваш такава!

Да, последната точка, е моята черешка и именно тя ми отвори очите, за това, че очаквайки, някой да ме коронася и да ми даде това, от което имам нужда, най-много ще си остана с пръст в устата. И още по-тъжно ми стана, че след като споделих на няколко човека, какво ми се е случило, те казаха, че са в подобна или същата ситуация.

Та ето на – раждането на рубриката real life in blogpost, където днес ще си говорим за това, какво заслужаваме и как трябва да се борим за него.

Пишейки предното изречение, веднага ме налегна мисълта за феминизма, но тук не става въпрос за това. Ако смятаме, че сме квалифицирани, образовани, можещи, мотивирани и амбиоцозни, без значение, дали сме момичета и момчета, мамка му, трябва да получавате това, което заслужавате.

Не случайно сме стояли до посреднощите да пишем курсови работи, търсейки различни проучвания. Не случайно сме плащали за безброй много курсове, които в последствие са се оказвали безполезни и тъпи. Не случайно сме ходили по-рано, вършили сме повече задачи и сме си тръгвали след всички. За да кажем с гордост, че сме успели милениали, които получават това, което искат.

Колко пъти сте се чувствали подценени? А колко пъти сте направили нещо, за да промените това? Ето тук е разликата между тези, които са доволни от това, което правят и получават и тези, които само се оплакват. В крайна сметка живеем в свят с неограничени възможности и безкрайно количество интернет (ако сме си го платили или не сме издумкали MB-ите) и всеки път, в който чуя някое тъпо оправдание от сорта на “Нямам време” просто започва да ми се реве. Ето, какво направих аз, за да получа това, което смятам, че заслужавам. Ако ви хареса – откраднете някоя идея. Ако смятате, че пропускам някой успешен метод – пишете ми, ще го допълня за всеки следващ, който попадне на тази статия и има нужда от #дозакураж.

  • Осъзнайте своята нужда – не ви стигат парите? не ви харесват колегите? не ви харесва работата? Горе долу това са трите основни стълба, които правят кариерния ни път лек и удовлетворяващ. Ако не харесвате работата си – помислете, дали това е нещото, с което искате да се занимавате или проблемът е просто във фирмата, в която работите. Ако не харесвате колегите си – помислете, дали комуникирате правилно с тях. Горещо порепръчвам книгата на Дейл Карнеги – “Как да печелим приятели и да влияем на другите”. Това според мен е много добра отпавна точка, за да прецените, дали действате “правилно”, и дали комуникирате успешно на работното място, макар и тя да се отнася за друг социален кръг от хора. Ако не харесвате заплатата си – помислете, дали давате максимума от себе си, сравнете се с вашите колеги, които имат същата позиция като вашата. Можете ли да научите нещо повече и да го приложите на работното място, можете ли да дадете така желаната от всички добавена стойност?
  • Говорете с ваши приятели, роднини, близки. Говорете с хора, на които може да споделите своите притеснения и разсъждения. Поискайте съвет от вашите колеги в същия бранш, но друга фирма. Разгледайте ситуацията от различни гледни точки.
  • Говорейки в частност за заплатите – посъветвайте се с човек, който може да ви даде реална оценка на пазара на труда, да ви сподели “тайни от кухнята”. Направете така досадния research, дали аджаба наистина паричките, които постъпват всеки месец във вашата банкова сметка са малко, или нуждите ви всъщност са много?
  • Говорете с мениджъра си (ето това не направих аз и бих го отчела като евентуална грешка). Споделете на вашия пряк ръководител притесненията си относно заплащането ви. Споделете и своите нужди, поискайте си заслуженото. Тук обаче натъртвам на думата ЗАСЛУЖЕНО. Убедете се, че преди да проведете този разговор сте направили всичко по силите си и сте дали своя максимум на квадрат, за да получите така желаното повишение.
  • Направете промяната. Излезте от зоната си на комфорт и станете от затопленото място на най-кашираното място в офиса. Кандидаствайте във фирми, които отговарят на вашите изисквания и поискате, това което заслужавате.

След година и два месеца, страхотни моменти, колеги и най-вече доказателство, че позитивното мислене работи (получих едни дългоочаквани credentials и най-готиното според мен място в офиса) ще се простя с работата си на центъра, за да получа своето заслужено и да не се оплаквам, че парите не ми стигат. Няма нищо срамно да си го кажем, срамно е, ако не правим нищо по въпроса, за да го променим.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *