Pinky's Thoughts

Планери: защо е хубаво да използваме такива и как да си направим сами

Вдъхновена от вчерашната тема на #новоазпрезаприл и моето пресъздаване на снимката, реших да напиша малко повече за това как организирам времето, задачките и мислите си. Запретнете ръкави вземте една празна, но и красива тетадка и да се захващаме.

Макар и на снимките ми да съм с готов планер, купен от Бершка на коледните намаления, предпочитам такъв направен от мен – някак по-лично и по-мотивиращо ми е да го ползвам. А ето и моите прични защо обичам да орагизирам времепространството си по този начин:

Нямам оправдание да забравя уговорка/поръчка/доставка

Когато имам планер, който нося със себе си постоянно или държа на бюрото си в офиса, имам поглед върху важните задължения – уговорка с приятелка, работен ангажимент, важна доставка или нещо, което трябва да изпратя аз. Няма нищо по-неловко от това да трябва да се оправдаваме с думите “Забравих, извинявай” – поне за мен. Водейки си подробни записки, така би ни било неудобно дори и пред самите нас. А и да си кажем честно, не се ли чувстваме малко “по-важни”, когато кажем “Нека проверя в графика си и ще ти кажа” Шегата настрана, организираният и предварително планираният ден може да завърши с много по-голям успех от импровизирания такъв.

Следене на приходите и разходите си

Кофти е постоянно да се чудим “Къде отидоха парите ми”. Лично аз разпределям бюджета си за седмица и така ми е много лесно да следя всичко, което отива в магазина, по заведенията или във въздуха. Ако нямам възможност да запиша разходите на момента, събирам касовите бележки и го правя вечер или в края на седмицата. Така хем се оправдавам с това, защо портфейлът ми е пълен с тях, хем накрая ги разчиствам и хвърлям. Смятам, че като 28 годишен човек трябва да имам финансова култура и да знам къде отиват парите ми. Най-тъжното е, че от толкова много планиране… почти винаги разпределям и бъдещата заплата 😀

Водя подробен списък с продуките, които трябва да напзарувам

Обичам да правя големите пазарувания през уикенда или в началото на новата седмица. А откакто положението е извънредно пазарувам онлайн. Водя списък с хранителните и битови продукти, които съм изразходила и така е много лесно, да не пропусна нещо важно. Или пък още по-хубавото – не се отпускам да пазарувам нищо излишно. Ако изготвяте менютата си на седмична база или следите изкъсо какво хапвате като мен, то със сигурност този метод ще се отрази добре и на горната точка със следенето на финансите.

Записвам всякакви емоции, мисли, специални случки

Не водя специален дневник от типа “Мило дневниче…” но записвам настроението си или по-специфични случки от деня, които запълват съзнанието ми. Така е по-лесно да ги анализирам, съответно мога да преценя, до каква степен съм реагирала адекватно или пък не. Смятам, че израстването ни като личности, до голяма степен зависи именно от тези малките неща – как общуваме с приятелите и колегите си, как реагираме на дадени ситуации сред непознати или дори в разговор с родителите. Не казвам, че трябва да се вглъбяваме в мислите си и миналото, но подобен “бърз преглед” би ни бил изключително полезен за напред.

Накрая, но не и на последно място, правя планове за месеца и годината

Макар и много често плановете ни да пропадат (COVID-19 ни го показа доста нагледно) смятам, че е редно човек да има планове – не само за пътуванията и покупките си, но и в личностен план – какво искаме да постигнем, как искаме да изглеждаме, какво искаме да знаем, с кого искаме да се видим…

Ще ви дам един личен пример. В началото на 2019 година точно в този сниман по-горе тефтер бях записала абсолютно всичко, което исках да ми се случи. Къде исках да отида, колко близки и далечни дестинации искам да посетя, забележете – КОЛКО КИЛОГРАМА ИСКАМ ДА ТЕЖА :D… кой размер дрехи искам да нося, каква заплата искам да получавам… абослютно всичко, що можеше да се планира и евентуално да се постави като цел беше написано в този тефтер.

По средата на годината преживях изключително тежка раздяла, при което спрях да следя прогреса на много от гореописаните си цели. И това беше някак нормално – бях сменила приоритети и като цяло бях променила до голяма степен мирогледа си. С голяма изненада в началото на 2020, намирайки същия този тефтер на нощното си шкафче, забутан зад всички книги, установих, че 70% от планирането е вече осъществено и то без да съм дала допълнителни усилия да го постигна и като цяло без да мисля, че работя върху постигането на дадена цел. Бях надминала и неочакваното, само защото в началото на 2019 исках и си представях тези неща толкова силно.

Макар и ежедневен органайзер, записаните вътре неща сме самите ние. Това, което ще ни се случи, малко или много зависи от това, което напишем вътре. Бъдете внимателни и постигайте целите си с малки стъпки, ежедневни успехи и грандиозни планове … както се вика мечтайте на едро и записвайте на дребно <3

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *