Pinky's Thoughts

Not thirty YET

Ако знаете само колко ме беше страх от това да наближа тридесетака. Просто ме побиваха тръпки, че съм към края на втората десетка, а се чувствам като на 16 – носят ми се кецове, с тази разлика, че сега вече ги съчеставам с рокли…. и си ги купувам сама … В ИЗОБИЛИЕ.
Не знам докога, но все още продължава да ми се ходи на партита – всякакви, по всяко време и навсякъде, с тази разлика, че на сутринта съм приготвила двойна доза Нурофен в комбинация с Алказалцер (повярвайте ми …. това е магия за главата <3)

Чудех се дали да напиша някакви клиширани неща от сорта “Какво научих за 29 години” и “29 неща, които да направим до 29″…. ама реших, че всяка година трябва да upgrade-вам, та не ми се занимава още 50-60-100 години да мисля щуротии, но ще ви споделя няколко специфични за мен момента, които тази сутрин буквално ми севтнаха като светкавица на фотограф, който ни снима в 3 клас по случай 8 март….

Малко по-горе споделих, че макар и на 29, аз продължавам да се чувствам като на 16 … с някакви леки промени (и Слава Богу, че има такива), но до скоро си мислих, че това ми усещане ще изчезне, ще угасне. Този плам, който грее всеки път, когато някой ми каже хайде да отидем на море/планина/дискотека/разходка/екскурзия просто няма да съществува и ще се превърна в сърдита леля. А повярвайте ми, този който не ме е питал, как представям себе си след 5 години, той не знае, че най-големият ми страх са ЛЕЛИТЕ. Единствената ЛЕЛЯ, която уважам в моя живот е тази по кръв – Леля Краси, която ми каза “Ти какво си мислиш, че на 40 няма да ти се излиза? Жестоко се лъжеш, ще ти се излиза та дори още повече … но ще те боли я кръст, я колене….” Това се плясна като перманентен маркер на дъска в училище върху съзнанието ми и просто ми напомня, че дори и да съм на 29, това не означава, че ставам ЛЕЛЯ …. освен ако някое роднинско бебе не реши да се роди <3

Втората светкавица тази сутрин ме озари докато си миех зъбките … колко клиширано, a? Имам навика, докато правя сутришния ритуал – зъби, кремове и киселини, да се гледам в огледалото и да благодаря за това, което съм, което имам или пък което ми се случва. Да се надъхвам за това, колко съм яка и неповторима … абе да … водолейски нарцисизъм, но тъй като тази сутрин е по-специална и в главата ми се прокраднаха и по-специални мисли, а именно – какво ли съм си мислила за 29 годишните, когато съм била на 9? Вие спомянте ли си, защото аз нямам ясен спомен, но може би до към 20 годишна възрасти съм си мислила, че на 29 вече ще съм омъжена, ще имам деца, кариера … и все такива семейни и общоприети нещица … Никой не ни обръща внимание, за това как бихме могли да се чувстваме на тези години. Да ни сподели, че това да сме в мир в себе си е много по-важно, отколкото да имаме партньор, с когото не си говорим. Да уважаваме себе си, такива каквито сме, приемайки се с недостатъците е много по-ценно, отколкото да угодим на обществото, защото вече сме на 29 видиш ли ти. ‘Ей за такива неща трябва да говорим… не за бракове, бебета и “Хайде, време ти е вече!”

И като за край бих казала …. радвайте се на моментите, които имате с вашите близки, роднини и приятели. Не се фокусирайте върху това какво нямаме, а какво имаме…. И дори “свободата” ни да е отнета, заради непредвидими ситуации, това не ни пречи да споделяме и раздаваме любов на хората около нас, да се наслаждаваме на всички моменти и да грабим от този живот <3

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *