Преди около месец и половина участвах в конкурс за блогъри организиран от Code Fashion – “Мемоарите на един блогър”. За моя най-голяма изненада успях да спечеля журито с искрената история за идеята ми относно mypinkylife.com, която разказах. Ето и писмото, което им изпратих, а веднага след него ще можете да намерите и линк към интервюто, което им дадох във връзка с победата ми.


Здравейте fashion редактори, създатели и творци!


Казвам се Поля Вълчева, но в Instagram средите се подвизавам под прякора pinky или официaлно казано – @my.pinkylife. За около 6 месеца се превърнах в блогър, защото създадох свое местенце, в което да споделям съкровените ми мисли, да мотивирам, да разкривам, да зареждам и вдъхновявам – https://www.mypinkylife.com. (а скоро надявам се ще успея да публикувам и първите си видеа)


Историите на почти всички блогъри са подобни в началото – харесва ни идеята да пишем, обичаме да споделяме – какво сме яли, къде сме били, какво сме си купили, искаме поле за изява и публика… Следим и гледаме с интерес профилите на популярни Instagram момичета и тайно си мечтаем да бъдем като тях да ни изпращат PR пратки, да ни канят на събития, да получаваме хонорари за труда, който влагаме в творчетвто си – било то снимка, блог-пост или видео. 


Няма да лъжа – това беше и моята история… в началото. Исках да рекламирам различни продукти, заведения и дрехи, просто защото ми харесваше идеята да имам хоби, което да ми носи допълнителни финанси. И да, няма да лъжа, тази идея все още е доста примамлива. Но с една огромна разлика. Не искам да бъда поредната #instagram звезда, която ще публикува поредната снимка за най-новият продукт на марка X. 


Преди няколко месеца присъствах на събитие организирано от популярна influencer агенция, на което научих доста неща … за себе си. Преоткрих се и родих идеята за #bulgariannovemberchallenge. Основната цел беше свързана с това, да създам нови контакти с хора, които имат подобни интереси и да популяризирам профила си … но без да използвам познатите похвати – follow&unfollow и реклама. Исках да създам общност, която се вдъхновява не от мен и моите снимки, а от творчетство, което сътворяваме всички ние всекидневно. Идеята на предизвикателството беше свързана с това, да публикуваме снимки на определена тематика всеки ден. Така хем сме редовни и поддържаме активност (нещо много важно за социалните медии), хем сме систематизирани – не публикуваме снимки на листа 60 дни в годината, а само през един от дните отреден за точно тази част на есента 🙈


И така възгледите ми за Instagram, блога и социалните медии се промениха изцяло. Вече не исках да бъда част от стадото. Не исках да бъда тази, която пише за новто дълготрайно, матово, ултрахидратиращо и неразтичащо се червило, защото видиш ли ти, никой все още не е писал за него. Искам да пиша за света, в който живеем, за града, в който се развиваме, за нас като личности и времето, което имаме тук и сега. Искам да мотивирам и вдъхновявам. Да давам пример със себе си и други момичета около мен, които с действията и мислите си постигат целите си, осъществяват мечтите си и живеят пълноценно. 


Последната ми статия е свързана именно с това – 6 неща, за които трябва да спрем да се оправдаваме #сега –https://www.mypinkylife.com/2019/01/25/ifnotnowthenwhen/ и смея да твърдя, че е най-истинският текст, който съм писала някога. 


Не искам да казвам, че ще спра да пиша за любимите си марки и как ми влияят те, защото като всяко момиче обичам грижата и красотата, държа на външния си вид и искам да споделя опита и мнението си. Но по-скоро това би била разпускащата и забавна част … тази, която е междудругото, когато съм направила откритие с някой нов аромат или цвят. 


В около 500 думи, историята на pinkylife е точно такава. 


Преди всичко искам да благодаря за възможността, която предоставяте, на всички нас “малки” блогъри и  без да скромнича просто ще кажа ” Надявма се да бъда избрана 😄 “


Поздрави,
Поля Вълчева
а.k.a. Pinky